 |
|
История |
| На юг от Стара планина, в сърцето на Тракия, най-голямата и богата етнографска област на България, е разположен град Ямбол. |
| Тук, в далечната 1954 год., група певци и музиканти, начело с учителя по музика и цигулар Атанас Паленков, поставят началото на Тракийския ансамбъл за народни песни и танци. Със създаването си ансамбълът се превръща в естествен център за издирване, съхранение и обработка на местния музикален и танцов фолклор. |
| През 1972 год. Ансамбълът придобива статут на професионален културен институт. Следват години на дълга и упорита работа, години в които съставът израства в творческо отношение и значително повишава качеството и обема на предлаганата си продукция. Оформят се структурните звена: хор, оркестър и танцов състав. Маестро Стоян Гагов е главният художествен ръководител, оставил най-ярка следа в развитието на Тракийския ансамбъл. Под неговото ръководство започва професионализацията на Ансамбъла и се променя творческият облик на състава. Започват да се търсят и използват нови, съвременни изразни средства при сценичното претворяване на фолклора. Известни композитори и хореографи са привлечени като творци, в обновяване и поддържане на програмата. Маестро Гагов променя и репертоарната политика, като включва произведения от други етнографски области, но запазва основният акцент на местния тракийски фолклор. |
|
|
Настояще |
| През 1988 год., след административното обособяване на Община "Тунджа", Тракийският ансамбъл преминава към нея и през 1993 год. се преименува в Ансамбъл за народни песни и танци "Тунджа". Това е името на реката, която живописно се вписва в околната среда на града, преминава през центъра му и продължава към Одрин - Турция. |
| И днес, по-голямата част от репертоара на Ансамбъл "Тунджа", е изградена върху основата на песенния, инструменталния и танцовия фолклор на Тракийската етнографска област. Фолклорни образци от Шоплука, Добруджа, Северна България и Пиринска Македония, също заемат своето достойно място в програмата. Оркестърът на Ансамбъл "Тунджа" е съставен от битови инструменти - кавал, гайда, гъдулка, тамбура, тъпан и това още повече допринася за автентичното звучене на представяните произведения. Наред с бавните и богато орнаментирани тракийски песни, звучат забързаните и припряни шопски ритми. Високите и скокливи движения на северняците нe могат да скрият възхищението от земната и здрава игра на добруджанците. Нежните звуци на кавала се преплитат с волните и широки родопски напеви, със силата и красотата на пиринския танц. Цялостният облик на програмата се допълва от чудните шевици на костюмите, които са изработени по автентични образци и съчетават в себе си свежестта и неповторимият колорит на българските багри, на въображението и изкусното майсторство на нашите деди и прадеди. |
| Хиляди са концертите, изнесени в страната и чужбина. В своята дълга история Ансамбъл “Тунджа” е спечелил много приятели в различни страни на света - Русия, Франция, Германия, Полша, Украйна, Беларус, Монголия, Сирия, Унгария, Турция, Израел, Гърция, Йордания, Румъния и др. |
| Богатата душевност на нашия народ, прекрасните мелодии и ритми, невероятните танци и красотата на националните костюми, са умело съчетани в програмата на ансамбъла и придават един своеобразен артистичен колорит - запазена марка на изпълнителите от Фолклорен ансамбъл "Тунджа". |
|
|
Ръководство |
| Ето кратък списък на хората, посветили живота си на разпространението на българската култура по света, на съхранението на вътрешният пламък на този уникален фолклор и предаването му на бъдещите поколения: |
Ръководство на Ансамбъла:
| 1. Петър Димитров - директор и хореограф |
| 2. Пламен Дуков - концертмайстор |
| 3. Красимира Бошева - репетитор |
| 4. Атанас Рекалов - репетитор |
Главни художествени ръководители през годините:
|
.gif){kind=logo}
RO.gif){kind=logo}
Ансамбъл